Една трета от българите смятат, че родителите им са имали по-хубав живот от тях
35% от българите смятат, че животът им е по-добър от този на родителите им, 31% - че живеят по-лошо, 27% не считат, че има сериозна разлика.
Подобно е разпределението и при погледа за бъдещето - 37% имат вяра, че животът на децата ни ще бъде по-добър , 29% - са песимисти, а цели 20% не чакат да има нито положително, нито отрицателно развиване. Все отново може да се означи, че оптимистите доминират, съобщи News.bg.
С тези данни излиза България от специфичното проучване, извършено от " Галъп интернешънъл " в 64 страни по света.
Общите данни открояват, че всеки втори (51%) жител на света има вяра, че животът му е по-добър от този на родителите му. Другата половина от запитаните е по равно разграничена сред тези, които о ценяват живота си като по-лош (23%) , и тези, съгласно които той е същият (23%). 3% не могат да отговорят. Удовлетворението от стандарта на живот е основен фактор за вярата на хората в това, че имат по-добър живот от родителите си. Но в някои богати райони, като Европа, това не е годно в такава степен.
Очакванията за живота на днешните деца са най-вече положителни, само че въпреки всичко по-неблагоприятни, в случай че ги съпоставим с настройките по отношение на живота на предходните генерации - 44% чакат по-добър живот за децата през днешния ден спрямо нашия живот, 28% чакат по-лош живот, 20% чакат същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят. По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на идващото потомство. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече убеденост в бъдещето - на самостоятелно равнище. Но на национално ниво е по-различно - страните, които изпитват или са изпитвали компликации, са в действителност тези, които имат вяра по-силно в по-доброто бъдеще на идващото потомство.
Това са близо 30 процентни пункта разлика сред положителни и отрицателни възгледи за бъдещето.
Най-позитивна страна измежду изследваните 64 страни е Виетнам - 83% избират отговор " по-добър живот ", а 4% показват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са настройките в Молдова (32% " по-добър " живот, само че и 45% - " по-лош ", които образуват отрицателна разлика от -13).
Не равнище райони най-голяма е ножицата сред положителни и отрицателни настройки в източна Азия/Океания (58% " по-добър ", 13% " по-лош " или 45 пункта разлика), последвани от Северна Америка (58% " по-добър ", 17% " по-лош " ), Субсахарска Африка и Южна Азия (56% " по-добър ", 24% " по-лош " ). След това са Латинска Америка (47% " по-добър ", 19% " по-лош " ), Европа (49% " по-добър ", 22% " по-лош " с съвсем идентични разлики от 27 и 26 пункта за страните от Европейски Съюз и европейските страни отвън Съюза) и Близкия Изток-Северна Африка (47% " по-добър ", 25% " по-лош " ). Западна Азия, показана тук от Афганистан, се отличава единствено с 1 пункт разлика (40% " по-добър ", 39% " по-лош " ).
Сред страните, където Световната асоциация имаше опция да организира изследване, в класификация съгласно разликата сред отговори " по-добър " и " по-лош " живот, най-изявени позитивни резултати бяха регистрирани в Нигерия (81% " по-добър " против 9% " по-лош " ), в Съединени американски щати (60% " по-добър ", 15% " по-лош " ), Мексико (57% " по-добър ", 16% " по-лош " ), Русия (48% " по-добър ", 12% " по-лош " ) и Индия (54% " по-добър ", 30% " по-лош " ).
Резултатите варират измежду другите публични групи съгласно знаци като приход на семейството, обучение и други Групите с най-ниски домашен приходи демонстрират по-скоро положителни настройки, най-образованите респонденти също са по-позитивни от тези с по-ниско обучение.
На въпрос за живота на днешните деца, съпоставен с нашия живот , мненията по света са като цяло по-сдържани в позитивизма - 44%, които чакат по-добър живот за децата през днешния ден. 28% са тези, които чакат по-лош живот за идващото потомство, 20% считат, че животът на децата през днешния ден ще е същият като нашия и 8% не могат да преценяват. Така, по света разликата сред позитивните и отрицателните упования за живота на децата през днешния ден е 16 пункта. Въпреки това и предвид на всички провокации, пред които сме изправени (война, инфлация, пандемии, климатични промени), това равнище на позитивни упования е по-скоро добра изненада.
Колкото по-възрастни са респондентите, толкоз по-малко уверени са те в удобните вероятности на децата през днешния ден. Например, във възрастовата група 55+ структурата на отговорите е следната: 39% " по-добър живот " минус 31% отговори " по-лош живот " и релативно дребна позитивна разлика - в съпоставяне със забележителната позитивна разлика от 22 пункта (48% против 26%) при групата под 35 година Заради разлики и проблеми в междугенерационния разговор, терзания за света на следващия ден или каквото и да е, наподобява, че има бездна сред минало и бъдеще в настройките на по-възрастните генерации.
По-богатите хора наподобяват и по-уверени в бъдещето, което могат да обезпечат на децата си, в сравнение с по-бедните. От друга страна точно разрастващите се страни са тези с по-голяма вяра - а не най-богатите страни.
Явно, позитивната наклонност на развиване е по-важна от съществуването на избран стандарт. Вероятно по тази причина упованията за бъдещето са най-високи (измерени посредством разликата сред позитивните и негативните очаквания) в европейските страни отвън Европейски Съюз и Субсахарска Африка (и двете с разлики от 32 пункта: 54% " по-добър ", 22% " по-лош " за европейските страни отвън ЕС; 59% " по-добър ", 27% " по-лош " за Субсахарска Африка), последвани от Южна Азия и Източна Азия/Океания (и двете с към 30 пункта 56% " по-добър ", 25% " по-лош " за Южна Азия; 48% " по-добър ", 18% " по-лош " за Източна Азия/Океания), Близкия изток и Северна Африка (28 пункта разлика; 52% " по-добър ", 24% " по-лош " ), Латинска Америка (11 пункта; 40% " по-добър ", 29% " по-лош " ), Северна Америка (8 пункта; 40% " по-добър ", 32% " по-лош " ), Европейски Съюз (-4 пункта; 30% " по-добър ", 34% " по-лош " ) и Западна Азия (36% " по-добър ", 42% " по-лош " ).
Най-позитивно настроената страна измежду изследваните е Нигерия (90% минус 6%), а най-отрицателно настроената е Словения (14% минус 53%). Сред огромните страни, в които международната асоциация организира проучване, упованията за бъдещето на децата са най-високи (след Нигерия) в Русия (52% минус 10%), Мексико (48% минус 30%), Съединени американски щати (43% минус 31%) и Индия (43% минус 33%).
Комбинирането на двата въпроса дава още една вероятност. Например, Молдова демонстрира общо 86 точки (45%, казващи, че животът им е по-лош от този на техните родители плюс 41%, очакващи по-лош живот на днешните деца), следвана в тази отрицателна ранглиста от Северна Македония (82: 35% негативни оценки плюс 47% негативни прогнози), Афганистан (81), Сирия и Италия (78) и други Това са най-негативно настроените страни в композиция по двата критерия. Повечето от страните въпреки всичко са позитивно настроени и по двата въпроса, само че в случай че се потърсят, да вземем за пример, страни с над 50% позитивни отговори и по двата въпроса, Нигерия се откроява със 171 точки (81% позитивно настроени за през днешния ден плюс 90% с позитивни упования за утре), следвана от Косово (162), Обединените арабски емирства (150), Гана (141), Пакистан (134) и други Това пък са най-позитивно настроените страни в композиция по двата въпроса. Така, комбинацията на двата въпроса потвърждава още един път констатацията: разрастващите се елементи на света споделят повече вяра, спрямо развитите.
Националните и политически особености оставят своя отпечатък, само че като цяло наподобява, че колкото по-близо са войната и бедите, толкоз по-лоши са отговорите и по двата въпроса - както може и да се чака.
Подобно е разпределението и при погледа за бъдещето - 37% имат вяра, че животът на децата ни ще бъде по-добър , 29% - са песимисти, а цели 20% не чакат да има нито положително, нито отрицателно развиване. Все отново може да се означи, че оптимистите доминират, съобщи News.bg.
С тези данни излиза България от специфичното проучване, извършено от " Галъп интернешънъл " в 64 страни по света.
Общите данни открояват, че всеки втори (51%) жител на света има вяра, че животът му е по-добър от този на родителите му. Другата половина от запитаните е по равно разграничена сред тези, които о ценяват живота си като по-лош (23%) , и тези, съгласно които той е същият (23%). 3% не могат да отговорят. Удовлетворението от стандарта на живот е основен фактор за вярата на хората в това, че имат по-добър живот от родителите си. Но в някои богати райони, като Европа, това не е годно в такава степен.
Очакванията за живота на днешните деца са най-вече положителни, само че въпреки всичко по-неблагоприятни, в случай че ги съпоставим с настройките по отношение на живота на предходните генерации - 44% чакат по-добър живот за децата през днешния ден спрямо нашия живот, 28% чакат по-лош живот, 20% чакат същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят. По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на идващото потомство. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече убеденост в бъдещето - на самостоятелно равнище. Но на национално ниво е по-различно - страните, които изпитват или са изпитвали компликации, са в действителност тези, които имат вяра по-силно в по-доброто бъдеще на идващото потомство.
Това са близо 30 процентни пункта разлика сред положителни и отрицателни възгледи за бъдещето.
Най-позитивна страна измежду изследваните 64 страни е Виетнам - 83% избират отговор " по-добър живот ", а 4% показват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са настройките в Молдова (32% " по-добър " живот, само че и 45% - " по-лош ", които образуват отрицателна разлика от -13).
Не равнище райони най-голяма е ножицата сред положителни и отрицателни настройки в източна Азия/Океания (58% " по-добър ", 13% " по-лош " или 45 пункта разлика), последвани от Северна Америка (58% " по-добър ", 17% " по-лош " ), Субсахарска Африка и Южна Азия (56% " по-добър ", 24% " по-лош " ). След това са Латинска Америка (47% " по-добър ", 19% " по-лош " ), Европа (49% " по-добър ", 22% " по-лош " с съвсем идентични разлики от 27 и 26 пункта за страните от Европейски Съюз и европейските страни отвън Съюза) и Близкия Изток-Северна Африка (47% " по-добър ", 25% " по-лош " ). Западна Азия, показана тук от Афганистан, се отличава единствено с 1 пункт разлика (40% " по-добър ", 39% " по-лош " ).
Сред страните, където Световната асоциация имаше опция да организира изследване, в класификация съгласно разликата сред отговори " по-добър " и " по-лош " живот, най-изявени позитивни резултати бяха регистрирани в Нигерия (81% " по-добър " против 9% " по-лош " ), в Съединени американски щати (60% " по-добър ", 15% " по-лош " ), Мексико (57% " по-добър ", 16% " по-лош " ), Русия (48% " по-добър ", 12% " по-лош " ) и Индия (54% " по-добър ", 30% " по-лош " ).
Резултатите варират измежду другите публични групи съгласно знаци като приход на семейството, обучение и други Групите с най-ниски домашен приходи демонстрират по-скоро положителни настройки, най-образованите респонденти също са по-позитивни от тези с по-ниско обучение.
На въпрос за живота на днешните деца, съпоставен с нашия живот , мненията по света са като цяло по-сдържани в позитивизма - 44%, които чакат по-добър живот за децата през днешния ден. 28% са тези, които чакат по-лош живот за идващото потомство, 20% считат, че животът на децата през днешния ден ще е същият като нашия и 8% не могат да преценяват. Така, по света разликата сред позитивните и отрицателните упования за живота на децата през днешния ден е 16 пункта. Въпреки това и предвид на всички провокации, пред които сме изправени (война, инфлация, пандемии, климатични промени), това равнище на позитивни упования е по-скоро добра изненада.
Колкото по-възрастни са респондентите, толкоз по-малко уверени са те в удобните вероятности на децата през днешния ден. Например, във възрастовата група 55+ структурата на отговорите е следната: 39% " по-добър живот " минус 31% отговори " по-лош живот " и релативно дребна позитивна разлика - в съпоставяне със забележителната позитивна разлика от 22 пункта (48% против 26%) при групата под 35 година Заради разлики и проблеми в междугенерационния разговор, терзания за света на следващия ден или каквото и да е, наподобява, че има бездна сред минало и бъдеще в настройките на по-възрастните генерации.
По-богатите хора наподобяват и по-уверени в бъдещето, което могат да обезпечат на децата си, в сравнение с по-бедните. От друга страна точно разрастващите се страни са тези с по-голяма вяра - а не най-богатите страни.
Явно, позитивната наклонност на развиване е по-важна от съществуването на избран стандарт. Вероятно по тази причина упованията за бъдещето са най-високи (измерени посредством разликата сред позитивните и негативните очаквания) в европейските страни отвън Европейски Съюз и Субсахарска Африка (и двете с разлики от 32 пункта: 54% " по-добър ", 22% " по-лош " за европейските страни отвън ЕС; 59% " по-добър ", 27% " по-лош " за Субсахарска Африка), последвани от Южна Азия и Източна Азия/Океания (и двете с към 30 пункта 56% " по-добър ", 25% " по-лош " за Южна Азия; 48% " по-добър ", 18% " по-лош " за Източна Азия/Океания), Близкия изток и Северна Африка (28 пункта разлика; 52% " по-добър ", 24% " по-лош " ), Латинска Америка (11 пункта; 40% " по-добър ", 29% " по-лош " ), Северна Америка (8 пункта; 40% " по-добър ", 32% " по-лош " ), Европейски Съюз (-4 пункта; 30% " по-добър ", 34% " по-лош " ) и Западна Азия (36% " по-добър ", 42% " по-лош " ).
Най-позитивно настроената страна измежду изследваните е Нигерия (90% минус 6%), а най-отрицателно настроената е Словения (14% минус 53%). Сред огромните страни, в които международната асоциация организира проучване, упованията за бъдещето на децата са най-високи (след Нигерия) в Русия (52% минус 10%), Мексико (48% минус 30%), Съединени американски щати (43% минус 31%) и Индия (43% минус 33%).
Комбинирането на двата въпроса дава още една вероятност. Например, Молдова демонстрира общо 86 точки (45%, казващи, че животът им е по-лош от този на техните родители плюс 41%, очакващи по-лош живот на днешните деца), следвана в тази отрицателна ранглиста от Северна Македония (82: 35% негативни оценки плюс 47% негативни прогнози), Афганистан (81), Сирия и Италия (78) и други Това са най-негативно настроените страни в композиция по двата критерия. Повечето от страните въпреки всичко са позитивно настроени и по двата въпроса, само че в случай че се потърсят, да вземем за пример, страни с над 50% позитивни отговори и по двата въпроса, Нигерия се откроява със 171 точки (81% позитивно настроени за през днешния ден плюс 90% с позитивни упования за утре), следвана от Косово (162), Обединените арабски емирства (150), Гана (141), Пакистан (134) и други Това пък са най-позитивно настроените страни в композиция по двата въпроса. Така, комбинацията на двата въпроса потвърждава още един път констатацията: разрастващите се елементи на света споделят повече вяра, спрямо развитите.
Националните и политически особености оставят своя отпечатък, само че като цяло наподобява, че колкото по-близо са войната и бедите, толкоз по-лоши са отговорите и по двата въпроса - както може и да се чака.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ